Достъпна среда в България – права, достъпност и подкрепа за хора с увреждания

Дигитална и физическа достъпност – ключ към независим живот

Достъпната среда – път към равноправие и участие

В последните години все по-често се говори за това колко важно е обществото да бъде достъпно за всички. Темата за достъпната среда не е просто технически въпрос за рампи, асансьори и адаптирани тоалетни – тя е въпрос на равенство, уважение и включване. Когато градовете, институциите и дигиталните услуги са достъпни, хората с увреждания могат да участват пълноценно в обществения живот – да работят, учат, пътуват, пазаруват и живеят достойно.

Какво означава „достъпна среда“?

Достъпната среда включва физическата, комуникационната и дигиталната достъпност. Това са архитектурни решения, транспорт, технологии и услуги, които позволяват на всеки човек – независимо от неговите физически или сетивни особености – да се придвижва и взаимодейства без бариери.

Физическа достъпност – рампи, асансьори, нископодови автобуси, адаптирани обществени сгради и тротоари без препятствия.

Комуникационна достъпност – ясни знаци, надписи на Брайл, жестомимичен превод и достъпна информация за хора с увреден слух или зрение.

Дигитална достъпност – сайтове и мобилни приложения, които могат да се използват чрез екранни четци, големи шрифтове и контрастни цветове.

Законодателство и отговорност

В България темата за достъпната среда е уредена в Закона за хората с увреждания и редица подзаконови актове. Те изискват новите обществени сгради да бъдат проектирани и изграждани така, че да са достъпни. Съществуващите сгради също трябва постепенно да се адаптират. Въпреки това, реалността показва, че прилагането на тези изисквания често изостава. Липсват контрол, финансиране и понякога просто желание.

Достъпната среда не е привилегия, а право, което трябва да се гарантира чрез конкретни политики, обществени инвестиции и информираност. Само така хората с увреждания ще могат да живеят пълноценно, а обществото – да се развива справедливо.

Дигитална достъпност – новото предизвикателство

С развитието на технологиите дигиталната достъпност се превърна в ключов фактор. Вече не става дума само за физическите пространства, а и за това как хората с увреждания могат да използват интернет, онлайн услуги, електронно управление и социални мрежи.

Много институции и медии не осъзнават, че техните сайтове често са трудни за ползване – малък шрифт, липса на описания на изображения, лош контраст и неподдържани екранни четци. Тези проблеми могат лесно да се избегнат, ако се следват стандартите на WCAG (Web Content Accessibility Guidelines) – международни насоки за уеб достъпност, които помагат сайтовете да бъдат използваеми от всички.

Какво можем да направим ние

Промяната към достъпна среда започва с малки стъпки. Всеки собственик на бизнес, сайт или сграда може да провери дали неговото пространство е достъпно и какво може да се подобри. Държавата трябва да създава механизми за контрол и финансиране, но и обществото има роля – да настоява, да сигнализира и да подкрепя хората, които се борят за равен достъп.

Съществуват множество добри практики в България – адаптирани културни институции, училища с рампи и платформи, организации, които предлагат консултации за достъпна архитектура и дигитални услуги. Всяка стъпка в тази посока има значение.

Къде да намерим актуална информация

Ако търсите надежден източник за новини за хора с увреждания, права и социална подкрепа, посетете:

Новини за достъпност на хората с увреждания – новинарска медия, която ежедневно публикува материали за политики, достъпност и добри практики, свързани с хората с увреждания в България.

Източник: https://www.horata.org/

Платформата предоставя полезна информация, насоки и ресурси за подобряване на достъпната среда и насърчаване на равноправието в обществото.